Постиженията на децата в езиков лагер ЛъкиКидс
В летният езиков лагер ЛъкиКидс, нашите деца, се обучават непрекъснато по време на престоя си.
Едната страна е ученето на английски език, което разширява езиковия им запас, прави ги уверени да общуват свободно на чужд език, дава им много нови граматични и синтактични структури, за да боравят с езика на ниво, близко до това на деца, родени с този език.
Това само по себе си е голямо постижение – децата трябва да полагат усилия да научат и затвърдят думи и изрази, стараят се да разговарят със своите преподаватели и аниматори на английски език.
Трудът и усилията, които полагат са огромни. Те се случват в естествена среда с носители на езика или преподаватели/аниматори, които използват само и единствено английски език в ежедневното си общуване с тях.
Заедно с езиковата свобода и прескачането на говоримата бариера, децата израстват като самостоятелни личности, които научават и практикуват важни човешки добродетели.
Това според нас, професионалистите, е второто голямо постижение. Зад всички промени с детето, на които родителите стават свидетели, стои личностно израстване, много труд и упорство в практикуването на умения и добродетели.
Когато родителят пита – “Какво научи?”
Психологически доказано е, че когато родителят задава въпроса – “Какво научи?” или “Какви точки/проценти/оценка получи?”, твърде вероятно е да срещне пълна съпротива в споделянето.
Обяснява се с това, че детето е в етап, в който се стреми да бъде самостоятелно. То иска да постига нови неща, в процес на самореализация е, и всяка намеса, дори под формата на най-обикновен въпрос за това, какво е постигнало, го връща обратно в годините, в които е било напълно зависимо от родителя.
Ето защо то се съпротивлява да се постави отново в ситуация, когато родителят е имал пълен контрол над живота му. Самото споделяне е умение, което е необходимо да бъде тренирано за голям период от време.
Ако в продължение на години, родителят не е попитал нито веднъж детето как се е чувствало, как е прекарало времето си, какво мисли по даден въпрос, как е разрешило казус, кои са приятелите му и какви интереси има, то това умение все едно не съществува.
Да се очаква отговор след години на така наречената “незаинтересована грижа”, т.е. обгрижване единствено на основни физиологични нужди, би било нереалистично.
Най-много детето да ви отговори с няколко думи, неопределено и забързано. Всички родители могат да очакват подобно поведение.
Когато обаче родителят редовно и с постоянство е обгрижвал емоционалните и психологически нужди на своето дете, тогава положението е различно. Това дете израстват с доверие и се чувства в безопасност да споделя най-съкровените си мисли и вълнения.
За или против ?
Защо да ?
Прекрасно е да се интересуваме, като родители, от ежедневието, постиженията и дори провалите на нашите деца. Това показва, че сме до тях, подкрепяме ги, техният живот наистина ни вълнува. Най-важен е момента с постоянството.
Всичко, което е необходимо е всеки ден да намираме минути, в които да бъдем истински с нашето дете, да го изслушваме, да го чуваме и да обсъждаме с него неговия живот, решения, притеснения и радости.
Така след време, какъвто и въпрос да поставим, от каквото и да се интересуваме в техния живот, те с радост и откритост ще споделят.
Няма универсална рецепта, но едно е важно да се прави непрекъснато – родителят да показва истински неподправен интерес към всичко, което се случва с детето му. Да задава въпроси, да го подтиква с думи да споделя.
Защо не ?
Професионалистите знаят, че отговор на въпроса “защо” – няма. Това е така, тъй като той поражда нови въпроси и всъщност се превръща в една непрекъсната верига за точене на информация.
Това не е правилния начин, по който един родител може да разбере какви постижения има детето му.
Този въпрос съдържа манипулация, която цели задоволяване на собственото любопитство и представлява опит за пълен контрол. Контролът така или иначе е вид манипулиране, а всички знаем, че манипулацията не е проява на грижа или обич.
Всяко дете макар и подсъзнателно усеща това и дори в по-ранните години да се “подчинява” на този вид контрол, след време, загубва доверие към родители с подобно поведение.
Начин и съдържание на задаваните въпроси относно постиженията на детето в езиковия лагер
Добре е въпросите, които родителят задава към детето, да бъдат по-скоро свързани с това какво му е харесало, как се е почувствало и дали е намерило нови приятели.
Тези въпроси са ключови за отваряне на канала на споделянето. Те неминуемо ще доведат и до пояснения какви точно постижения има детето. В този смисъл е желателно въпросите да започват с “как”, “къде”, “какво”, “кой/кои”. Не препоръчваме въпроса “защо”.
Добре е да сме запознати с детайли от лагерния живот и да задаваме конкретни въпроси като:
- Хареса ли ти проекта за извънземните?
- Кое точно ти хареса в него?
- Кое предпочиташ – плуването или пейнтбола?
- Успя ли да “застреляш” някого по време на играта на пейнтбол?
- Колко дължини преплува в басейна?
- Това дете твой приятел ли е?
Конкретиката на въпросите освобождава детето от страха от манипулиране. Така по-лесно ще получим искрен и най-вероятно даден с радост отговор.
Еднократно или постоянно да питаме за наученото по английски език ?
Всички сме се чувствали обсадени или притиснати в нашите ранни години по различни поводи, от нашите родители. Тяхната свръхгрижа и закриляне са били досадни и неоправдани в нашите очи.
Особено неприятни са ни били въпроси, задавани многократно, които се въртят около една и съща тема. Стигали сме дотам, че да се затваряме в собствената стая или да напускаме помещението, в което сме с “досадния, вечно питащ” родител.
Ако успеем да се поставим по този начин на мястото на нашия наследник, то тогава най-вероятно осъзнаваме безсмислието на многократните въпроси.
Постижения, каквито са научаването на един език, се демонстрират много по-лесно и естествено, ако поставим детето в съответната езикова среда и на него му се наложи да проговори на езика. Само тогава можем да видим ясно какви умения и знания е придобило и как ги прилага в реалния живот.
Другият вероятен начин за проверка на наученото, без да има необходимост от задаване на множество въпроси, е отношението на детето към дадения предмет в училище. Според наши проучвания, след летен езиков лагер децата, стават по-уверени и използват по-правилно английския език.
Някои започват да гледат филми без субтитри, други си припяват песни, трети започват да четат книги на английски език. Не по-маловажно е влиянието на проектната работа, тъй като тук децата се научават да правят свои собствени проучвания, като използват източници на английски език.
Достатъчно е да наблюдавате внимателно какво прави вашето дете след завръщането си от езиковия лагер ЛъкиКидс и можете да се уверите, че в него има запалено нов вид любопитство и жажда за знания, а поведението му е различно.
Как може да му повлияе това ?
Децата имат необходимост от грижа и постоянство в тази грижа. Задаването на въпроси е проява на интерес и загриженост. Ето защо е добре да се стараем в ежедневното ни общуване да присъстват и истинските въпроси /не само съветите и командите/.
Когато детето се върне от езиковия лагер ЛъкиКидс, оставете му пространство, в което то да има времето да преосмисли преживяванията си, чувствата и вълненията, които е изпитало.
Направете средата удобна и безопасна за него, така че то да се отпусне и да може свободно и по собствено желание да разкаже за тях. Подбудете неговото желание за споделяне, като заявите, че сте готови да го изслушате и наистина ви е интересно.
Подобно отношение може да сътвори чудеса – детето остава щастливо, чувства се защитено, спокойно и удовлетворено. Освен това то ще се отвори към вас много по-лесно и с радост ще говори за всичко, което е станало по време на неговия лагерен престой.
В заключение можем да обобщим, че изкуството да се задават правилните въпроси, са ключ към създаване на доверие и щастливо съжителство не само в началото на нашия живот, но и до преклонна възраст.
