Забележителности във и около Банско

Град Банско и района се славят с голям брой забележителности, които си струва да бъдат видени, тъй като са наистина уникални – не само за България, но и за Европа и света.

Природните феномени, музеите и архитектурните резервати позволяват да се състави интересен „исторически маршрут“, който тръгва от по-близката съвременна история, минава през Възраждането, продължава през Средновековието и стига чак до около 2000 години преди новата ера.

Районът е привлекателен за изкушените от изкуството на старите занаяти, за интересуващите се от историята на християнството у нас, както и за любопитните да се докоснат до съхранения бит, обичаи и обредност на някогашните българи.

Тук могат да бъдат посетени и много места, свързани с живота и делото на велики личности.

Природните забележителности около Банско спират дъха

Когато говорим за забележителности, няма как да не започнем от природата, която е първото, което грабва погледа още с наближаването на града.

Банско се намира в северния дял на Пирин – планина с ярко изразен алпийски характер. От нейните върхове се разкриват вдъхновяващи панорами, които зареждат с позитивна енергия и се запечатват в паметта за цял живот.

Не по-малко красиви са гледките от падините към високите мраморни и гранитни масиви с причудливи форми.

Любителите на адреналина ще открият шеметни пропасти или ще се изправят пред предизвикателството на седловината Кончето, в която на места се върви по ръб с широчина 50 см.

Това е територията на Национален парк „Пирин“, който включва три резервата: „Тисата“, „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Юлен“. Те са под европейска и световна екологична защита заради уникалната си природа и значение за опазването на множество растителни и животински видове.

Природата тук крие дарове за всички категории туристи – както любители, така и опитни планинари и „заклети“ алпинисти:

• Над 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 м;
• Първенецът връх Вихрен (2914 м) – втори по височина в България след Мусала и трети на Балканите след гръцкия Митикас;
• 170 езера, сред които и известните езерни групи Бъндеришки, Василашки, Превалски и Попови езера;
• Байкушевата мура – уникално иглолистно дърво на възраст над 1300 години, високо 26 м, с диаметър 2,48 м и обиколка – 7,8 м;
• Водопадите Демянишки скок, Свети Никола и Юленски скок, намиращи се в труднодостъпни местности.

Банско – град музей

В Банско историята е буквално на всяка крачка.

Тук миналото оживява по много и различни начини – в музеите, по калдъръмените улички и в къщите на Стария град, запазили възрожденския дух и атмосфера, в паметниците, мемориалите и паметните плочи, отдаващи почит на не един и двама велики българи, оставили незаличима диря в историята.

Забележителности, свързани с велики личности:

• Музей мемориал на св. Паисий Хилендарски – основоположник и вдъхновител на Възраждането.
  Мемориалът е издигнат през 2008 г. на мястото на родната му къща и възпроизвежда обстановката, в която е сътворена „История славянобългарска“ (монашеската килия в Хилендарския манастир), както и параклиса „Св. Иван Рилски“, в който се е молел.
  Има също така експозиция за двамата му братя – Лаврентий, игумен на Хилендар по онова време, и големия дарител Хаджи Вълчо.
• Къща музей на Неофит Рилски – български монах, учител и художник, една от водещите фигури на българското просветно движение през първата половина на XIX век.
• Къща музей на Никола Й. Вапцаров – талантлив поет от началото на XX век, автор на стихосбирката „Моторни песни“ (1940).

 

Архитектурни и етнографски забележителности

Посетителите на град Банско могат да разгледат няколко уникални къщи, обявени за паметници на културата, които показват как са изглеждали домовете на заможните българи в епохата на Възраждането:

• Велянова къща – с уникални дърворезби и украси, с наподобяващи крепост стени, малки укрепени прозорци, скривалище с няколко изхода, работни помещения на първия етаж, жилищна част на втория с обща стая, кътове за гости и др.
• Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“ – експозицията е разположена в помещенията на къща от периода на Късното възраждане и съдържа предмети, проследяващи историческото развитие на Банско от древността до освобождението на града през 1912 г.
• Църквата „Света Троица“ (1835) – един от символите на Банско, който допреди построяването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София е най-големият у нас и на Балканите.

Исторически забележителности около Банско

Около Банско има истински исторически съкровища, които могат да върнат туристите близо 4000 години назад във времето.

Безименният град – археологическа находка със световно значение

На 4 километра от Банско е събрана история от времето на траките, Късната античност и Средновековието.

Безименният град е град-крепост, открит случайно през 2003 г. по време на разчистването на терена за възстановяване на параклиса „Свети Никола“ в едноименната местност.

Археологическата находка, разпростираща се на площ от 25 дка, е наречена така, тъй като до откриването ѝ липсват каквито и да било сведения – както писмени, така и устни под формата на предания и песни – за съществуването на подобно селище.

Според специалистите на това място е кипял живот повече от 3500 години (от около 2000 г. пр. Хр. до XVI – XVII век).

В Безименния град са открити:

• Добре укрепена вътрешна част, нещо като крепост в крепостта;
• Светилище на тракийски жрец;
• Древни гробове със скелети на хора, високи близо 2 метра (доста повече от нормалния за онова време човешки ръст, което насочва ръководителя на разкопките Владимир Баряков към даи – войнствено тракийско племе, описано от Омир);
• Раннохристиянска църква от края на IV век, разширявана по време на Средновековието (понастоящем върху нея е възстановен параклисът „Св. Никола“).

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в с. Добърско

Православният храм от 1614 г. е с висока художествена и историческа стойност, поради което е обявен за недвижима културна ценност от национално значение.

Църквата, която въпреки малките си размери представлява сложна трикорабна базилика, е уникална със своите повече от 460 стенописа, запазени идеално и до ден днешен без каквато и да било реставрация.

Обяснението за този феномен се крие във факта, че сградата представлява нещо като естествен климатик, който поддържа идеалните температурни амплитуди, необходими за запазването на стенописите.

Любопитен факт е, че ако обичайният брой светци е 4 – 5 на храм, то тук те са 30, като това е и църквата с най-много жени светици в България.

В нарушение на традицията е и самото име на храма, което включва не един, а двама светци.