Описание на преходите, от къде се преминава и защо, колко часа траят, как се реагира при здравословен проблем, планинските преходи и родителите.
В швейцарския планински курорт Пицол, е изградена туристическа пътека, чиято основна цел е да забавлява децата. Дължината й е малко над 4 км, цялата е обезопасена и достъпна за детски колички и хора в инвалидни столове. Върви се основно по равно, само в една част от маршрута има изкачване, достатъчно леко дори за най-малките деца. По нея са разпръснати 12 козички, в които децата перфорират своите карти, изпълнявайки разнообразни задачи.
Щом се нахранят всички козички, се получава необходимия шифър и всички, заинтригувани, тичат от една козичка на друга, с нетърпение. Особено любим е „босоногият паркур“, там където е забранено влизането с чорапи и обувки. През целия път има горски плодове, както и гъби, които не трябва дори да бъдат докосвани.
Пътеката е посветена на най-известната швейцарска детска героиня – Хайди. Момиченцето, което се чувства истински щастливо само високо в планината при своя дядо и своя приятел, козарчето Петер.
Ние, в детски летен лагер ЛъкиКидс, оставаме с дълбокото удовлетворение, че можем да предложим на нашите лагерници подобни на тези щастливи и по-обогатяващи преживявания, в град Банско и сред една от най-красивите и загадъчни планини – Пирин. Ние сме горди, че нашите планински преходи се провеждат в Национален парк „Пирин“.
Пирин или училището на природата
Усреднено между трите части на Пирин – северна, средна и южна, климатът е сравнително мек. Северната част на Пирин е подчертано алпийска. Тук са Вихрен и Кутело, и по-високите върхове на Пирин планина. От гледна точка на туризма, Северен Пирин е най-добре разработен с курорти, хижи и маршрути. От 13 действащи хижи в Пирин планина, 11 са в северната част.
Горите са смесени – широколистни и иглолистни. Пирин притежава уникална природа в световното наследство. Тук нашите възпитаници могат да наблюдават богат животински и растителен свят. Гръбначните животни са 250 вида – 177 вида птици, 45 вида бозайници, 6 вида риби. Безгръбначните – паяци, насекоми, стоножки и т.н., са в пъти повече – над 2000 вида с подвидове. От гръбначните най-често срещани са сърните, дивите кози, мечки, лисици, вълци, глухар, сокол.
Децата могат да видят растения с обособени корен, проводящо стебло и листа, наричани висши, като в Пирин планина тези видове са 1300 вида – от папрати и храсти, до вековни дървета. Мъховете, които могат да бъдат наблюдавани са 320 вида, а водораслите в многото реки и водоеми, са стотици видове.
В Пирин децата имат шанса да наблюдават редица животни, които са в Червената книга като застрашени от изчезване. Сред тях са трипръстият кълвач, скалният орел, шипоопашатата костенурка.
Те имат възможността да срещнат и 18-те растения, които се срещат само тук – давидов лопен, пиринска ливадина, пирински мак. Край връх Вихрен е разпространен еделвайсът – рядко срещан и защитен вид. Над половината територия е залесена с девствени гори – мура, черна и бяла, бор – черен и бял, ела, смърч. Повечето са столетници до 500 години. Толкова обширни стари гори са рядкост в Европа – нашите лагерници често се разхождат и провеждат своите дейности сред тях. А в Пирин планина има и две две мури, които са на повече от 1300 години, едната от които, Байкушевата мура, ние посещаваме редовно.
През 1962 в Пирин планина се определя и обширен природен парк от 40 332 хектара с национално значение. Първоначално се нарича „Вихрен“, през 75-а е преименуван на Национален парк „Пирин“ каквото е името му и до днес. През 1983 година паркът в планината е оценен и като част от значимото световно наследство – включен е в списъка на ЮНЕСКО.
Пирин планина е една красива приказка на 186 езерни огледала.
Пирин планина е с много живописна природа, но особено пленителни са районите с езера. Децата от лагера се запознават с езерата в Пирин, които са 186, като в северната част на планината има над 160, които са на голяма височина – повече от 2000 метра.
Децата научават, че езерата в планината са с ледников произход: водите са бистри, студени и дълбоки. Сред тези „огледала“ високо в Пирин планина, най-голямо е Поповото езеро. Може би най-посещавано е Рибното езеро. То е под Горното и е на 2145 метра височина, оградено от вековни мури и върхове. Името му се свързва с многото пъстърва в езерото. Децата, при някои от преходите, се докасват до езерото „Окото“, което с уникалната си форма, ни кара да затаим дъх.
Пирин планина – маршрути и за начинаещи, и за опитни туристи
В Пирин планина туристическите маршрути са многобройни, има най-различни преходи по вид и трудност на терените, и времетраене. Преходите са по горски пътища и пътеки, на места и коларски пътища.
В Пирин има и маршрути с алпийска част, в която терените са особено трудни – скалисти, стръмни, минаващи покрай дълбоки пропасти. Такива например са подстъпите към седловината Кончето. На места пътеката се свива до 50 сантиметра.
Североизточните склонове на Кончето са отвесни стени по около 400-500 метра и по тях често се изкачват професионални алпинисти. В планината могат да се изберат и съвсем кратки маршрути – например от хижа „Яворов“ до Яворова поляна, е по-малко от час.
Преходите в Пирин планина се провеждат сред много красива девствена природа, но по маршрутите се минава след специално съгласуване с дирекцията на парк „Пирин“ с водач и без отклонения от определените пътеки с цел да се опазва уникалната природа.
Децата лагеруващи в ЛъкиКидс минават по следните пътеки и маршрути:
- Преход до Юленски скок
- Конна база
- Разходка до рибарника в с.Добърско
- Бъндеришка поляна
- Байкушева мура
- Планинска разходка до параклис „Св.Никола“ и други.
Преминаването става само по утъпкани пътеки и доказани за безопасни маршрути, под водачеството на професионални инструктори. Преходите имат продължителност, съобразена с възрастовите възможности на децата. Има и специфика на групата, която задължително се отчита от нашите професионални водачи.
Според трудността на прехода, се правят организирани почивки, спирки за пиене на вода или просто малки паузи, с цел възстановяване. Следвайки принципа за взамопомощ, обикновено най-бавните или трудно подвижни деца се поставят в началото на редицата. Децата получават специален инструктаж преди началото на прехода, за начин на ходене по неравен терен, за изкачване или преход по трудни терени.
С всяка група, която прави преход, задължително се движи медицинска сестра. При евентуален здравословен проблем медицинското лице реагира на момента, като всяко приемане на лекарства или интервенция се съгласува с ръководителя на лагера и с родителите. При по-сериозни случаи, се действа според случая, като на разположение на лагерниците, инструкторите и медицинското лице винаги има превозно средство, което да транспортира пострадалия в болница.
Планинският преход, е част от екоголичното възпитание и социализацията на децата. Това, което планината може да им преподаде, е рядко и ценно познание за природата, независимост и умение да дават помощ и да бъдат съпричастни.
