Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото развитие, което има нормално обяснение и което изчезва с времето. От друга – може да е обусловено от редица фактори, никой от които не може да бъде категорична причина. Терапията на заекването също трудно се дефинира и средствата за помощ на заекващи деца са в ръцете на хората, които ги заобикалят, а не в самото дете.
Причини за заекването при децата
Преди да стане дефект на речта, заекването често съпровожда детето в ранното му мозъчно и речево развитие. Но след 3 годишна възраст смущенията в говорния апарат нямат физиологично обяснение и децата осъзнават, че са различни, отношението на околните става различно. Много зависи и от отношението на близките и терапията трябва да бъде насочена и към тях.
Учените не дават категорична причина за заекването. Когато мислите изпреварват говора и са толкова сложни, детето още не може да ги „облече“ в думи. В резултат то блокира изцяло или на някоя дума, повтаряйки я, или издавайки звук. Един друг фактор може да бъде внезапен стрес – развод, друга психологическа травма.
Ако около 3 годишна възраст се забележи заекване, което не отшумява с времето е време за първата консултация с логопед. Той най-точно би дефинирал дали се касае за заекване и каква е степента му. Оттам всичко е много индивидуално.
Ако детето ходи на детска градина е много важно да се обясни на персонала, че все още няма терапия (тя се препоръчва след 5 г.) и те да проявят толерантност – да не карат детето да говори пред група, да разказва на глас и да довършват изреченията му, ако видят, че то започва да се смущава от невъзможността си да обясни и трупа напрежение.
Ако към 5 годишна възраст детето все още заеква и логопед потвърди говорното смущение, то е време да се започне терапия. Децата вече разбират, че не са като останалите и те ги гледат по особен начин, докато говорят. Много от тях не могат да се справят с това напрежение, че са различни, и заекването може драстично да се влоши.
В училищната възраст то вече трябва да е сравнително психически устойчиво и да знае как да посреща отношението на връстниците си. Защото децата могат да бъдат жестоки и нямат скрупули да се подиграват и обиждат различните от тях.
Любопитно е, че много от заекващите спират, когато пеят, хранят се, говорят по телефона. Тези ситуации трябва да се използват, защото дават самочувствие на заекващото дете.
Как помагаме на заекващото дете по време на обучението си в детски езиков лагер “ЛъкиКидс”:
Как помагаме на заекващото дете по време на обучението си в детски езиков лагер “ЛъкиКидс”:- По никакъв начин не показваме тревогата си и не говорим за заекването с други хора в негово присъствие, дори да не участва в разговора, а да стои наоколо.
- Не правим забележки от сорта на: „говори по-ясно”, „помисли преди да говориш”, „поеми си дъх”. Така то ще усеща, че нещо не е наред, защото не се казвате това на всички, с които общувате, нали?
- Гледаме го право в очите насърчително и не бързаме да завършваме изреченията му. Само ако то прекалено много се напрегне, тогава можете леко да му помогнем с някоя дума.
- Намаляме динамиката, дискусиите, понижаване интонацията по време на разговора. Стараем се всички да говорим бавно, спокойно, да правим паузи. Това е предизвикателно, но е много съществено при общуването с деца със заекване.
- Наблюдаваме кога се засилва и кога намалява заекването и реагираме адекватно. Ако детето пее без заекване, използваме множество песни и музика в уроците. Ако му е трудно да чете на глас или да разказва приказка или друга случка от деня – не го караме да го прави пред съучениците си, насърчаваме родителите да му говорят – бавно и спокойно, описвайте какво сте правили през деня, можете да задавате насърчителни въпроси, кратки и ясни.
- Много важно е да оставим усещане у детето, че с нищо не е по-различно от останалите деца, не акцентираме, но и не омаловажаваме проблема.
- Преподаваме чрез играчки и драматизация, като използваме героите, да „говорят“.
- Оставяме детето често в компанията на деца при обучението му или пребиваването му в езиковия летен лагер, които са негови близки приятели или такива с които се разбира много добре.
- Правим отборни игри или даваме задачи на малки отбори, с партньори, с които детето е в отлични отношения и не се стеснява да общува по вербален или невербален начин.
- Оставяме детето да поема инициативата – особено по време на проектна дейност. Това придава увереност на детето и то преодолява естествената си срамежливост. Ако проявява ревност или специфично притеснение, ще поговорим с него, за да отнемем напрежението. Опитваме се да обмисляме реакциите на детето и как да взимаме превантивни мерки.
- Съсредоточаваме се върху това, което ученикът казва, а не върху трудността, която изпитва, докато го казва.
- Не позволяваме на ученика да забележи нетърпение.
- Давамевъзможности на заекващия ученик да покаже и в невербална форма какво е научил в обучението си по английски език. Препоръчителни са писмени начини или рисунки – есета, проекти.
- Поставяме задачи, които могат да се направят, както устно, така и писмено.
- Даваме пример с търпение и проява на интерес към казваното от заекващия ученик, като се опитваме да научим и другите ученици да се държат по този начин със съученика си.
- Никога не позволяваме на учениците да се шегуват със заекването и да засегнат заекващия ученик. Готови сме винаги с идеи как да санкционирате подобно поведение, които да са логични на ситуацията.
- Говорим индивидуално, на четири очи, с ученици, които се подиграват на заекващи деца и им обяснете следствията от тяхното поведение.
- Позволяваме на ученици с подобен проблем да почувстват, че се справят. Дейности, които създават безпокойство в детето принципно трябва да се избягват.
- Работим за мотивацията на детето, тъй като това е най-силното психологическо средство за развитието на речта при заекващото дете.
- Билингвалните деца, са с по-малко говорни проблеми, от децата, които общуват само на един език. Вторият език доусъвършенства говорния апарат и допринася за лекота на произнасянето на думите на чужд език.
В някои дни ще е по-лесно от други. Насърчаваме заекващия ученик да се включва повече в такива дни.
Литературно творчество, песни и музикални произведения на чужд език са изключително благоприятни в условията на една ненасилствена ежедневна комуникация. Подготовката на презантации и търсенето на материали, които да бъдат представени в писмена или дигитална форма, работата с връстници, на които се оказва доверие, може да бъде отключваш фактор, който да подкрепи евентуална терапия.
Някои факти за заекването
Заекването е разстройство на речта, което засяга 1% от световното население или казано по друг начин – 60 милиона деца, тийнейджъри и възрастни. Проблемът се среща 4 пъти повече при мъжете, отколкото при жените.
20% от децата преминават през подобен стадий на развитие, в който имат проблеми със заекването.
Любопитно е, че хората, които по принцип заекват, нямат този проблем, когато пеят, шепнат, говорят в хор или когато не чуват собствения си глас. Досега няма единно мнение сред специалистите по света, което да обяснява този феномен.
Накрая ще си позволя да направя една препратка към един филм, който засяга проблема със заекването и неговото преодоляване – „Речта на краля”. Той разказва историята на Крал Джордж VI, който успява да преодолее заекването и да обедини нацията в навечерието на Втората световна война, да произнесе прочутата си реч, която остава в историята.
В началото малцина са си представяли, че британска продукция за терзанията на заекващия монарх ще впечатли широката публика, но филмът спечелва 4 „Оскара”, а приходите от него многократно надхвърлят очакванията.
Това е само един от хилядите примери за работа през мотивацията на заекващия човек, който успява да превъзмогне физиологичното ограничение!
